Хаджидимово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хаджидимово
Общи данни
Население2617 души[1] (15 юни 2020 г.)
125 души/km²
Землище22,671 km²
Надм. височина485 m
Пощ. код2933
Тел. код07528
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ77058
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)
Хаджидимово в Общомедия

Хаджѝдимово е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград, на около 15 km от град Гоце Делчев. Градът е административен център на община Хаджидимово. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2512 души по настоящ адрес и 2721 души по постоянен адрес.[2]

Хаджидимовски манастир

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в крайните южни предели на България, до границата с Гърция. В южна посока землището на града е предимно хълмисто, съставено от далечни предпланини на масивите Славянка, Щилка и Боздаг, но преобладаващата част от територията му е равнинна. Долината на Места с тополовите растителни пояси от двете ѝ страни, плодородните и равни ниви и градини, младите борови гори и в по-далечен фон сините силуети на Пирин придават на Хаджидимово особено очарование. Лятото е горещо, зимата е по-често суха и относително студена за тази географска ширина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Градът е наследник на селата Горняни и Долна Сингартия. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казва Жостово по името на генерал Константин Жостов, роден в село Гайтаниново,[3] а Горняни си запазва името. От 1951 г. селището носи името на българския революционер и социалистически деец Димо Хаджидимов. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горна Сингартия).[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Градът има продължително историческо съществуване. В античността там по течението на Места преминава важен път до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация. През 1911 г. в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Там е открита икона на св. Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. В Горна Сингартия, където е намерена иконата, е построен манастирът „Св. Георги Победоносец“ в 1865 г., който е обявен за паметник на културата. В манастира е неформалното седалище на Неврокопския митрополит Натанаил, който от момента на избора си през пролетта на 1994 г. връща официалното седалище на митрополията от Благоевград в Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев). В близост до града се намира и параклисът „Свети Димитър“.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) – със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи.[5] В 1889 г. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 63 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия – с 46 български и 24 турски къщи.[6]

В 1891 г. Георги Стрезов пише за селата:

Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци.[7]

Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци.[8]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Горна Сингартия брои 295 жители, от които 250 българи християни и 45 турци, а Долна Сингартия брои 780 жители, от които 420 българи християни и 360 турци.[9]

Манастир „Св. Георги Победоносец“

В България[редактиране | редактиране на кода]

В 1928 година е създадено читалище „Иларион Макариополски“.[10] Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 г. с Решение на Министерския съвет.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Участък на полицията.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19342416
19462964
19562936
19652878
19752820
19853036
19923162
20012925
20112730

Етническият състав включва 2336 българи и 263 цигани.[11]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В града живеят източноправославни християни, както и малка евангелска общност. Манастирът „Св. Георги“ по времето на неврокопския митрополит Натанаил става духовен център на епархията, която обхваща цялата Благоевградска област. В него редовно идват поклонници и от съседна Гърция, организират се регионални, национални и международни конференции. Още от избора си през пролетта на 1994 г. митрополит Натанаил организира безплатни детски летовища в манастира. Характерно за тази обител е, че за празника манастирът се посещава и от стотици българомохамедани, много от които по стара традиция нощуват в храма срещу празника.

Черквата в града „Успение Богородично“ е над 170-годишна, построена през 1845 година. Традиционно на храмовия празник – 15 август, се провежда търг в двора на храма, като средствата се използват за поддръжка и ремонти на черквата[12].

На около 3 километра от центъра се намира параклисът „Свети Димитър Солунски“, построен през 60-те години на XX век. Храмът се намира непосредствено до средновековната крепост „Свети Димитър“.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2007 г. за кмет са се кандидатирали 19 души. За кмет е избран Людмил Терзиев.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В града има няколко фабрики за обувки, днес взети от италиански предприемачи. Най-голямата сред тях е „Жоси“ АД.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 2008 г. е открит информационно-туристически център. В него са изложени находки от археологични разкопки на територията на общината.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на града има палеонтологично находище от късния миоцен. Палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил костна находка (първа фаланга от пръст на левия крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (Struthio karatheodoris).[13][14][15][16] Тя е едната от общо двете находки (другата е от находището до с. Калиманци, обл. Благоевград), чрез които за първи път в България е установено, че някога на територията на страната са се срещали и щрауси. В същото находище той е открил и описал първите в Европа птици носорози, представени с нов за науката род и вид (Euroceros bulgaricus),[17] нов вид мишелов,[18] нов вид сокол[19] и нов вид орел змияр.[20]

На територията на община Хаджидимово се намират и няколко важни културно-исторически обекта[21]:

  • Късноантична и средновековна крепост в местността „Свети Димитър“ – на около 3 километра от центъра на град Хаджидимово.
  • Тракийски некропол – в местността Дрежно, 5 км южно от с. Абланица;
  • Античен и средновековен некропол – местността Поляната, в с. Абланица;
  • Средновековен некропол – местността Мируля, 3 км южно от с. Абланица;
  • Късноантично градище – 4 км западно от с. Гайтаниново;
  • Антично селище – местността Чучулигата, 5 км северно от с. Лъки;
  • Антично селище – местността Св.Спас, 2,5 км северно от с. Лъки;
  • Тракийски некропол – местността Халките, 1,5 км западно от гр. Хаджидимово.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 6 май 1996 г. Хаджидимово е обявен за град. На този ден от годината, приет като официален празник на града, се провеждат тържества. Събитието привлича хора от областта и съседна Гърция, като обща спирка за всеки е манастирът „Св. Георги Победоносец“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мария Габриел

В края XIX – началото на XX век от Сингартия са революционерите Никола Копоев (1878 – 1925) и Георги Мандажиев. През XX век видни жители на градчето са Любен Стефанов (1929 – 1996), политик от БЗНС, Мария Неделчева, по мъж Габриел (р. 1979), евродепутат и еврокомисар. От Хаджидимово са и футболистите Георги Варадев (р. 1970) и Стефан Милушев (р. 1969)

Други[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Димитър Лекин“

Футболен отбор на име „Места“, състезаващ се във „В“ югозападна аматьорска група. Има и стадион, наименуван на неговия създател Димитър Лекин, бивш кмет на Хаджидимово.

  • Фонтанът на площада, създаден от кмета Кръстю Типов и пуснат от кмета Людмил Терзиев.
  • Паметникът на Димо Хаджидимов, намиращ се на площад „Димо Хаджидимов“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, стр. 276
  4. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, стр. 83
  5. {{Етнография|126 – 127
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 5.
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 35.
  11. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  12. В Хаджидимово, Лъки и Илинден ще отбележат Успение Богородично // Пиринско.ком. 2019-08-14. Посетен на 2024-01-11.
  13. Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42 – 46.
  14. Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106 – 108.
  15. Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89 – 98.
  16. Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493 – 507
  17. Boev, Z., D. Kovachev 2007. Euroceros bulgaricus gen. nov., sp. nov. from Hadzhidimovo (SW Bulgaria) (Late Miocene) – the first European record of Hornbills (Aves: Coraciiformes). – Geobios, 40: 39 – 49.
  18. Boev, Z., D. Kovachev. 1998. Buteo spassovi sp. n. – a Late Miocene Buzzard (Accipitridae, Aves) from SW Bulgaria. – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 125 – 129.
  19. Boev, Z. 2011. Falco bulgaricus sp. n. (Aves, Falconiformes) from the Middle Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 17 – 35.
  20. Boev, Z. 2012. Circaetus rhodopensis sp. n. (Aves, Accipitriformes) from the Late Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 64 (1): 5 – 12.
  21. „ПЛЕЙСМЕЙК“ ООД. ЗАДАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ХАДЖИДИМОВО // Община Хаджидимово. 2015. с. с.33-34.